Неравенства — въведете като в учебника и получете решение стъпка по стъпка и числова ос

Неравенство

Вмъкни във формулата:
Опитайте:

Система неравенства

Всяко неравенство — на отделен ред. Решението на системата е общата част на решенията; на оста се вижда решението на всяко неравенство

Опитайте:
📚 Теория: как се решават неравенства

Линейното неравенство се решава като уравнение: събираемите с x — вляво, числата — вдясно, после делим на коефициента пред x. Основното правило: при умножаване или делене на двете страни с отрицателно число знакът на неравенството се сменя с противоположния: −2x > 6 → x < −3.

Квадратното неравенство ax² + bx + c > 0 се решава чрез корените на тричлена и параболата: при a > 0 клоните са насочени нагоре и тричленът е положителен вляво от по-малкия корен и вдясно от по-големия, а между корените е отрицателен. Ако корени няма (D < 0), знакът е един и същ по цялата ос — знакът на a.

Методът на интервалите: всичко се пренася в една страна, разлага се на множители и нулите се отбелязват на числовата ос. Те разделят оста на интервали, във всеки от които изразът запазва знака си. Знакът се намира, като се замести произволно число от интервала, а отговорът са интервалите с нужния знак. Множител на четна степен не сменя знака при преминаване през своята нула.

Дробно-рационалното неравенство не бива да се умножава по знаменателя: знакът му е неизвестен. Всичко се пренася в една страна, привежда се към общ знаменател и се решава по метода на интервалите. Нулите на знаменателя на оста винаги са празни кръгчета — там дробта не е дефинирана.

Неравенство с модул: |A| < c при c > 0 е равносилно на двойното −c < A < c, а |A| > c — на съвкупността A > c или A < −c. Ако модулите са няколко, нулите на изразите в тях делят правата на интервали; във всеки модулите се разкриват според знака, решава се и отговорите се обединяват. В Германия и Словакия така, чрез разглеждане на случаи, решават всяко неравенство с модул.

Система неравенства — няколко неравенства, които трябва да са изпълнени едновременно. Решава се всяко и решенията се отбелязват на една числова ос; отговорът е общата част. За лъчи: x > 2 и x > 5 дават x > 5, а x > 2 и x < 5 — 2 < x < 5. Съвкупността („или“) е обратното — обединение на решенията.

Показателните и логаритмичните неравенства се решават чрез монотонност: при основа a > 1 функциите aˣ и logₐx са растящи и знакът на неравенството се запазва, при 0 < a < 1 — намаляващи и знакът се сменя: (1/2)ˣ ≥ (1/2)⁻² → x ≤ −2. Числото се записва като степен или логаритъм при същата основа: 8 = 2³, 2 = log₃9. При логаритмичните първо се намира ДС — под логаритъма има само положителни числа, — а в отговора се взема общата част на решението и ДС. Запис: 2^(x+1)>8, log_3(x-1)<2.

Ирационалните неравенства се решават със системи. Квадратният корен съществува, когато подкоренният израз е неотрицателен, и самият той никога не е отрицателен. Затова √f < g е системата f ≥ 0, g > 0, f < g², а √f > g се разпада на два случая: g < 0, f ≥ 0 или g ≥ 0, f > g². На квадрат може да се повдига само когато двете страни са неотрицателни. Запис: sqrt(x+2)>x или √(x+2)>x.

Записване на отговора: кръгла скоба — краят не влиза (строг знак < или >, безкрайност), квадратна — влиза (≤ или ≥). В България пишат x ∈ (−∞; 2) ∪ [3; +∞), във Франция и Германия — ]−∞ ; 2[ ∪ [3 ; +∞[, в Полша затвореният край се отбелязва с ⟨3, в англоезичните страни отговорът често се пише с неравенства. Решавачът пише както е прието за езика на страницата и дава двата записа: с неравенства и с интервали.

Свободно въвеждане: x^2-5x+6>0, (x+3)/(x-2)<=0, -3<2x+1<=5. Нестроги знаци — <= и >= или ≤ и ≥ от бутоните над полето.

Често задавани въпроси

Безплатно ли е?

Да, този калкулатор е безплатен и не изисква регистрация. Всичко се изчислява директно в браузъра, а не на сървър.