Калкулатор за матрици — всяка стъпка е записана така, както бихте я записали в тетрадката

Действие

Опитайте:
📚 Теория: как се решава на ръка

Основният похват при работа с матрици е методът на Гаус. Позволени са три елементарни преобразувания на редовете: размяна на два реда, умножаване на ред с ненулево число и прибавяне към ред на друг ред, умножен с число. Те не променят решенията на системата.

Детерминантата е число, което показва дали матрицата е особена. Ако det A = 0, матрицата няма обратна, а системата A·x = b няма единствено решение. За 2×2 det = a₁₁·a₂₂ − a₁₂·a₂₁; по-големите матрици се развиват по първия ред: всеки негов елемент се умножава по своето адюнгирано количество Aᵢⱼ = (−1)ⁱ⁺ʲ·Mᵢⱼ, където минорът Mᵢⱼ е детерминантата на матрицата без ред i и стълб j.

Обратната матрица се пресмята по формулата A⁻¹ = (1/det A)·adj A: намираме адюнгираните количества на всички елементи, записваме ги в матрица, транспонираме я (получава се присъединената матрица adj A) и делим всеки елемент на детерминантата. Проверка: A·A⁻¹ = E.

Рангът е броят на ненулевите редове след привеждане на матрицата в стъпаловиден вид, т.е. броят на наистина независимите уравнения.

Умножение на матрици: елементът cᵢⱼ е равен на сумата от произведенията на съответните елементи от i-тия ред на първата матрица и j-тия стълб на втората. Затова броят на стълбовете на A трябва да е равен на броя на редовете на B, а в общия случай A×B ≠ B×A.

Собствени стойности и вектори. Числото λ и ненулевият вектор v са собствена стойност и собствен вектор, ако A·v = λ·v. Тогава (A − λE)·v = 0, а ненулево решение има само при det(A − λE) = 0 — това е характеристичното уравнение. Корените му са собствените стойности; за всяка от тях се решава системата (A − λE)·v = 0. Векторите се записват с цели координати: всеки c·v при c ≠ 0 също е собствен вектор, затова отговорите (1; 2; −1) и (2; 4; −2) са един и същ.

Методи. Система с квадратна матрица се решава по три начина: по метода на Гаус, с формулите на Крамер и с матричния метод X = A⁻¹·B (в Индия по програмата CBSE — само с него). Обратната матрица се намира чрез адюнгираните количества или по метода на Гаус–Жордан: вдясно от A се дописва E и с преобразувания по редове A се превръща в E — вдясно се получава A⁻¹. Детерминанта 3×3 е удобно да се пресмята по правилото на Сарус (на триъгълниците). Методът по подразбиране е този, който се учи в училищата във вашата страна, и може да се смени.

В клетките се допускат цели числа, десетични (1,5) и обикновени дроби (2/3) — всички пресмятания се правят с точни дроби, без грешки от закръгляне.

Често задавани въпроси

Безплатно ли е?

Да, този калкулатор е безплатен и не изисква регистрация. Всичко се изчислява директно в браузъра, а не на сървър.